Библия — Стар завет
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Библия — Стар завет». Краткое содержание книги:
9. Сърдито извика на Червено море, и то пресъхна; и ги преведе по бездните като по сухо,
10. и ги спаси от ръката на ненавистника и ги избави от ръката на врага.
11. Водите покриха техните врагове: не остана ни един от тях.
12. И те повярваха на думите Му (и) изпяха Нему хвала.
13. Но скоро забравиха делата Му, не дочакаха Неговото решение;
14. увлякоха се от похотливост в пустинята, и изкусиха Бога в необитаемата местност.
15. И Той изпълни тяхното искане, но прати язва на душите им.
16. И в стана завидяха на Моисея и Аарона, светия Господен.
17. Разтвори се земята, погълна Датана и покри сбирщината Авиронова.
18. И пламна огън в тяхното сборище, пламък изгори нечестивците.
19. Направиха телец на Хорив и се поклониха на истукана;
20. и замениха своята слава с образ на вол, който яде трева.
21. Забравиха Бога, своя Спасител, Който извърши велики дела в Египет,
22. дивни в Хамовата земя, страшни при Червено море.
23. И щеше да ги изтреби, ако Моисей, Неговият избраник, не бе застанал пред Него в пролома, да отклони яростта Му, та да (ги) не погуби.
24. И те презряха желаната земя, не вярваха на словото Му;
25. и роптаеха в шатрите си, не слушаха гласа Господен.
26. И Той Дигна ръка против тях, за да ги повали в пустинята,
27. да повали тяхното племе пред народите и да ги разпилее по земите.
28. Те се прилепиха към Ваалфегора и ядоха жертви, принасяни на бездушните,
29. и дразнеха Бога с делата си, и на тях нападна язва.
30. Но стана Финеес и произведе съд, и язвата престана.
31. И това му се сметна за праведност в род и род довеки.
32. И разгневиха Бога при водите на Мерива, и Моисей пострада заради тях,
33. защото те огорчиха духа му, и той сгреши с устата си.
34. Не изтребиха народите, за които им бе казал Господ,
35. но се смесиха с езичниците и се научиха на техните дела;
36. служиха на техните истукани, които бяха примка за тях,
37. и принасяха синовете си и дъщерите си жертва на бесовете;
38. проливаха невинна кръв, кръвта на синовете си и дъщерите си, които принасяха жертва на ханаанските идоли, и земята се оскверни с кръв;
39. оскверняваха се с делата си, блудствуваха с постъпките си.
40. И разпали се гневът на Господа против Неговия народ, погнуси се Той от Своето наследие
41. и ги предаде в ръцете на езичниците, и ония, които ги мразеха, почнаха да ги владеят.
42. Враговете им ги притесняваха, и те се смиряваха под тяхната ръка.
43. Много пъти Той ги избавяше, но те (Го) сърдеха с упорството си, и бяха унизявани за беззаконието си.
44. Но Той милостно поглеждаше към тяхната скръб, колчем чуваше техните вопли,
45. и си спомняше Своя завет с тях, и се разкайваше по голямата Си милост;
46. и възбуждаше към тях състрадание у всички, които ги вземаха в плен.
47. Спаси ни, Господи, Боже наш, и ни събери измежду народите, за да славим Твоето свето име, да се хвалим с Твоята слава!
48. Благословен Господ, Бог Израилев, отвека и довека! И цял народ да каже: Амин! Алилуия!
Псалом 106. (Алилуия.)
Славете Господа, защото е благ, защото е вечна милостта Му!
2. Тъй да кажат избавените от Господа, които Той избави от вража ръка
3. и събра от страните, от изток и запад, от север и от морето.
4. Те скитаха в пустинята по безлюден път и не намираха населен град;
5. търпяха глад и жажда, душата им чезнеше в тях.
6. Но в скръбта си викнаха към Господа, и Той ги избави от техните неволи
7. и ги поведе по правия път, за да вървят към населен град.
8. Да славят Господа за милостта Му и за чудните Му дела към синовете човешки:
9. защото Той насити жадна душа и душа гладна изпълни с блага.
10. Те седяха в тъма и смъртна сянка, оковани с тъга и желязо;
11. защото се не покоряваха на думите Божии и нехаеха за волята на Всевишния.
12. Той смири тяхното сърце с мъки; те се препънаха, и нямаше кой да им помогне.
13. Тогава в скръбта си викнаха към Господа, и Той ги спаси от неволите им;
14. изведе ги от тъмата и смъртната сянка и разкъса оковите им.
15. Да славят Господа за милостта Му и за чудните Му дела към синовете човешки;
16. защото Той строши медните порти и сломи железните заворки.
17. Безразсъдните страдаха заради беззаконните си пътища и за неправдите си;
18. от всяка храна се отвръщаше душата им, и те се приближаваха към вратата на смъртта.
19. Тогава в скръбта си викнаха към Господа, и Той ги спаси от неволите им;
20. прати Своето слово, изцели ги и ги избави от техните гробове.
21. Да славят Господа за милостта Му и за чудните Му дела към синовете човешки!
22. Да Му принасят хвалебна жертва и да разгласят делата Му с пение!
23. Ония, които тръгват по море на кораби, които имат работа в големите води —